Зимен преход до хижа Иван Вазов

Иван Вазов е една от най-отдалечените хижи в България. През зимата е трудно достъпна поради голямата надморска височина и големите количества сняг. Най-лесно и безопасно може да се достигне от Хижа Пионерска, през хижите Рилски езера и Седемте рилски езера. Маршрута е маркиран със зимна маркировка. От старата хижа се поема нагоре по доста стръмен склон в ляво от връх Харамия, след това има кратко спускане и отново стръмно изкачване по Зелени Рид. Когато има големи количества сняг в района около Харамия става лавиноопасно, на билото на Зелени рид също навява огромни козирки, затова движението по него трябва да се извършва от южната страна, гледаща към Урдини езера и Додов връх. От билото на Зелени Рид се достига до Раздела и от там остават около два часа спускане по Пазар дере до хижата. При големи количества сняг, коловете на зимната маркировка може да са затрупани в Пазар Дере. Ние решихме да не си правим експерименти поради това, че нямаме много опит в зимната висока планина, заради което се свързахме предварително с собственика (Венци - много готин човек) и се уговорихме да се качим когато той се качва за по сигурно. Преходът от Пионерска до хижа Иван Вазов ни отне около 8 часа, поради това че в планината не беше натрупал много сняг. В една нормална зима с големи количества сняг може да отнеме двойно повече. На едно момче от групата му се схвана крака на х.Рилски езера и затова решиха да останат с още един приятел да нощуват на Рилски Езера и на другия ден да се качат до Вазов.

Гледка към Витоша от пистата над х.Пионерска

Гледка от Билото на Зелени Рид

Хижата преди мръкване

 Хижарят ни посрещна с топла супа, домашно умесен хляб и много добро настроение. На сутринта станах сравнително рано, времето беше прекрасно, поради което реших директно да се кача на връх Отовица. Връх Отовица се намира над хижата и предлага добри условия за спускане към нея, дори и в безснежни зими като тази (2013-2014) Бях сам защото както казах моите дружки останаха на х.Рилски Езера.

Гледка от Отовица към вр.Кабул и Витоша

Гледка от Отовица към Мусала и Мальовица

Гледка от Отовица към Калините

Направих приятно спускане от върха към хижата, обядвах, моите приятели още не бяха пристигнали. Реших да не губя хубавото време и се отправих към връх Върла. До върха достигнах сравнително бързо. Отгоре вятърът и слънцето бяха свършили своята работа и почти нямаше сняг. 

Хижата

На път за Върла, от тук минава маршрута за Рилски манастир

Гледка от Върла към хижата

Гледка от Върла към Югозападния дял и Пирин в далечината

Двете малки едва забележими точки на пътеката са моите другари

 По западния склон на Върла имаше навят доста сняг, което ми осигури едно чудесно спускане на обратно. Времето беше прекрасно, оставаха още около час и половина до залез. Реших да се кача и до Вазов връх за да снимам залеза от там. От подножието на Върла тръгнах директно към Вазов връх и се качих точно на време. Направих снимки и точно преди стъмване се спуснах набързо до хижата.

Гледка от Вазов връх към Мальовица

Додов връх и Урдини езера

Залез над Калините

  Атмосферата вътре е невероятна, вече в пълен състав се повеселихме и си легнахме. На сутринта направихме изкачване на връх Отовица заедно с хижаря Ради.

Атмосферата в хижата :)

В пълен състав на Отовица

Появиха се приказни облаци

 На обяд се прибрахме в хижата, хапнахме и моите приятели ги беше мързел да вървят повече. Аз реших да се кача до близкото малко възвишение (Малин връх) за още едно спускане и да направя снимки на прекрасните облаци при залез слънце.

Гледка от Малин връх към хижата

На следващия ден предприехме изкачване на Додов връх, като ни се искаше да стигнем и до Мальовица. До Додов връх се върви лесно, но от него до Мальовица се върви по сравнително стръмен ръб през Мермерите. Поради липсата на котки и пикели, решихме да не предприемаме това начинание, пък и времето не се знаеше дали ще ни стигне да се върнем до хижата по светло.

Гледка от Додов връх към Мальовица и Мермерите

Един от заслоните на Урдини езера

Върнахме се обратно до хижата и на другия ден с огромно нежелание се отправихме обратно към хижа Пионерска и София. Беше един невероятен преход и вече гледахме към следващия път когато ще се върнем на това приказно място.