Тръгнахме на свечеряване от хижа Вихрен към Муратов връх. Преспахме на палатки в подножието му. На другия ден го изкачихме, от там се насочихме към хижа Синаница. На обяд бяхме на хижата. Само аз и Калоян решихме да изкачим връх Синаница (Сини връх) останалите продължиха лека полека към връх Вихрен. Връх Синаница действително е много стръмен, но качването не е толкова страшно и трудно. От върха се разкрива невероятна гледка към целия Пирин. Слязохме набързо и настигнахме нашите другари отново в подножието на Муратов връх, но от другата му страна където има три езера. По път срещнахме две диви козички. Преспахме в близост до езерата. Нощта беше тежка, защото почти цяла нощ ни брули страхотна гръмотевична буря. На сутринта станахме и се качихме до връх Вихрен. Горе беше облачно, но все пак се виждаше нещо.Преходът ни приключи отново на хижа Вихрен. Това бе едно приятно кръгче, което спокойно може да се направи почивните дни.
|
Планински очиболец |
|
Връх Вихрен,Кутелата и кончето |
|
могъща птица, пазете я |
|
Връх Синаница стърчи в далечината |
|
Синаница |
|
Синаница от близо |
|
На връх Синаница с Калоян |
|
Хижа Синаница от върха |
|
Козичка |
|
Гледка към връх Синаница от вр.Вихрен |
Няма коментари:
Публикуване на коментар