Зимен преход до хижа Иван Вазов

Иван Вазов е една от най-отдалечените хижи в България. През зимата е трудно достъпна поради голямата надморска височина и големите количества сняг. Най-лесно и безопасно може да се достигне от Хижа Пионерска, през хижите Рилски езера и Седемте рилски езера. Маршрута е маркиран със зимна маркировка. От старата хижа се поема нагоре по доста стръмен склон в ляво от връх Харамия, след това има кратко спускане и отново стръмно изкачване по Зелени Рид. Когато има големи количества сняг в района около Харамия става лавиноопасно, на билото на Зелени рид също навява огромни козирки, затова движението по него трябва да се извършва от южната страна, гледаща към Урдини езера и Додов връх. От билото на Зелени Рид се достига до Раздела и от там остават около два часа спускане по Пазар дере до хижата. При големи количества сняг, коловете на зимната маркировка може да са затрупани в Пазар Дере. Ние решихме да не си правим експерименти поради това, че нямаме много опит в зимната висока планина, заради което се свързахме предварително с собственика (Венци - много готин човек) и се уговорихме да се качим когато той се качва за по сигурно. Преходът от Пионерска до хижа Иван Вазов ни отне около 8 часа, поради това че в планината не беше натрупал много сняг. В една нормална зима с големи количества сняг може да отнеме двойно повече. На едно момче от групата му се схвана крака на х.Рилски езера и затова решиха да останат с още един приятел да нощуват на Рилски Езера и на другия ден да се качат до Вазов.

Гледка към Витоша от пистата над х.Пионерска

Гледка от Билото на Зелени Рид

Хижата преди мръкване

 Хижарят ни посрещна с топла супа, домашно умесен хляб и много добро настроение. На сутринта станах сравнително рано, времето беше прекрасно, поради което реших директно да се кача на връх Отовица. Връх Отовица се намира над хижата и предлага добри условия за спускане към нея, дори и в безснежни зими като тази (2013-2014) Бях сам защото както казах моите дружки останаха на х.Рилски Езера.

Гледка от Отовица към вр.Кабул и Витоша

Гледка от Отовица към Мусала и Мальовица

Гледка от Отовица към Калините

Направих приятно спускане от върха към хижата, обядвах, моите приятели още не бяха пристигнали. Реших да не губя хубавото време и се отправих към връх Върла. До върха достигнах сравнително бързо. Отгоре вятърът и слънцето бяха свършили своята работа и почти нямаше сняг. 

Хижата

На път за Върла, от тук минава маршрута за Рилски манастир

Гледка от Върла към хижата

Гледка от Върла към Югозападния дял и Пирин в далечината

Двете малки едва забележими точки на пътеката са моите другари

 По западния склон на Върла имаше навят доста сняг, което ми осигури едно чудесно спускане на обратно. Времето беше прекрасно, оставаха още около час и половина до залез. Реших да се кача и до Вазов връх за да снимам залеза от там. От подножието на Върла тръгнах директно към Вазов връх и се качих точно на време. Направих снимки и точно преди стъмване се спуснах набързо до хижата.

Гледка от Вазов връх към Мальовица

Додов връх и Урдини езера

Залез над Калините

  Атмосферата вътре е невероятна, вече в пълен състав се повеселихме и си легнахме. На сутринта направихме изкачване на връх Отовица заедно с хижаря Ради.

Атмосферата в хижата :)

В пълен състав на Отовица

Появиха се приказни облаци

 На обяд се прибрахме в хижата, хапнахме и моите приятели ги беше мързел да вървят повече. Аз реших да се кача до близкото малко възвишение (Малин връх) за още едно спускане и да направя снимки на прекрасните облаци при залез слънце.

Гледка от Малин връх към хижата

На следващия ден предприехме изкачване на Додов връх, като ни се искаше да стигнем и до Мальовица. До Додов връх се върви лесно, но от него до Мальовица се върви по сравнително стръмен ръб през Мермерите. Поради липсата на котки и пикели, решихме да не предприемаме това начинание, пък и времето не се знаеше дали ще ни стигне да се върнем до хижата по светло.

Гледка от Додов връх към Мальовица и Мермерите

Един от заслоните на Урдини езера

Върнахме се обратно до хижата и на другия ден с огромно нежелание се отправихме обратно към хижа Пионерска и София. Беше един невероятен преход и вече гледахме към следващия път когато ще се върнем на това приказно място.

Рафтинг по река Струма

Събрахме се много голяма и много много весела компания колеги от ЛТУ и се отправихме към Кресна някъде средата на май месец.Ако уцелиш подходящият момент бързеите на река Струма могат да ти предложат емоции изпълнени с адреналин, макар и не за много дълго. При това спускане по реката, според мен уцелихме много добри условия, защото съм бил и друг път, но този път беше уникален с това, че имаше много бързеи  и се плискаше много вода. Като съм ходил предишни пъти реката беше по-пълноводна,бавна и нямаше толкова препятствия. Според мен преживяването се заслужава да се опита, особено като се съчетае с минералната баня на Ощава. Около въпросната баня си направихме лагер и дигнахме празник за чудо и приказ.

Май нищо не чухме от инструктажа :)

И вече сме в играта

Леви! Десни! никаква реакция.....

|Греби, греби

режем деликатеси

Компанията

без коментар :)

Пирин планина от село Влахи

Летен преход до Кобилино бранище, Връх мечит и Лопушки връх, Рила

 Изходна точка ни беше заслон страшното езеро. Този преход е продължение на предишния, но в намален състав. От заслон Страшното езеро се отправихме към заслон Кобилино бранище. Преходът е приятен и отнема нещо от сорта на 3-4 часа. Заслон Кобилино бранище е 6 звезди с легла и печка вътре. На сутринта се отправихме към връх Мечит, горе има прокаран път, по който едно време е минал цар Фердинанд, има плоча която свидетелства за това. От връх Мечит се отправихме към Лопушки връх. Гледката от върха е уникална, централно се наблюдава дивия централен рилски резерват със стръмните склонове на Скакавците. От Лопушница слязохме до седловината с Голяма попова капа и от там се отправихме към Йончево езеро и ЦПШ Мальовица. Преходът ни отне цял ден, без да си даваме много зор.

на заслон Кобилино бранище

Връх Мечит

Лопушки връх

Гледка от Лопушница

Летен преход до Страшното езеро, Голяма попова капа и Голям Купен

 Мальовишкият дял грабва човека с веригата от високи стръмни върхове, големи отвесни стени и завладяващи гледки. Нашият преход започна от ски център Мальовица, от там се отправихме към хижа Мальовица. Малко преди хижата се отбихме вляво за заслон Страшното езеро. Преходът е сравнително къс и не особено труден. Нощувахме на палатки около заслона и на сутринта се отправихме към върховете, които се бяха надвесили над нас. Изкачването до Голяма попова капа е по доста стръмен склон, след което следва сравнително лесен траверс и изкачване към Голям Купен. Гледката от Голям Купен е невероятно, пред теб се разкрива като на длан целия мальовишки дял и голяма част от Рила като цяло.

Връх Мальовица

Голям Купен

Гледка към Мальовишкия дял

На тази снимка станахме с две кучета :)