Разходка в Пирин - х.Вихрен, Муратов връх, хижа Синаница, връх Синаница, връх Вихрен

Тръгнахме на свечеряване от хижа Вихрен към Муратов връх. Преспахме на палатки в подножието му. На другия ден го изкачихме, от там се насочихме към хижа Синаница. На обяд бяхме на хижата. Само аз и Калоян решихме да изкачим връх Синаница (Сини връх) останалите продължиха лека полека към връх Вихрен. Връх Синаница действително е много стръмен, но качването не е толкова страшно и трудно. От върха се разкрива невероятна гледка към целия Пирин. Слязохме набързо и настигнахме нашите другари отново в подножието на Муратов връх, но от другата му страна където има три езера. По път срещнахме две диви козички. Преспахме в близост до езерата. Нощта беше тежка, защото почти цяла нощ ни брули страхотна гръмотевична буря. На сутринта станахме и се качихме до връх Вихрен. Горе беше облачно, но все пак се виждаше нещо.Преходът ни приключи отново на хижа Вихрен. Това бе едно приятно кръгче, което спокойно може да се направи почивните дни.

Планински очиболец

Връх Вихрен,Кутелата и кончето

могъща птица, пазете я 

Връх Синаница стърчи в далечината

Синаница

Синаница от близо

На връх Синаница с Калоян

Хижа Синаница от върха

Козичка

Гледка към връх Синаница от вр.Вихрен

Видео от връх Синаница

Видео на дивите козички

Разходка на Лакатник

Весела студентска група бяхме на вилата ви в с.Желен. Сутринта решихме да се разходим до близкия Лакатник. Като бях по-малък редовно ходехме там с приятели, поради което познавам доста добре района. Направихме една доста пълноценна обиколка. Тръгнахме от ресторанта с езерото, където излиза реката от пещера Темната дупка нагоре. Стигнахме до пещерата и направихме любителска разходка в първо ниво на пещерата. Въпросното ниво е туристическата част на пещерата, за която достатъчна екипировка е челник и хубави обувки. Но тъй като е пещера, винаги е опасно, за това ако решите да ходите вътре задължително трябва да има човек в групата, който я познава добре. Основни забележителности в първо ниво са: Жеково езеро и водопада. За преминаване в следващи нива вече е нужна сериозна пещерна екипировка. Влязохме през естествения отвор на пещерата и излязохме през тунела прокопан за водопроводната тръба на с. Гара Лакатник. От там се насочихме към Алпийска поляна. От въпросната поляна хванахме нагоре към върха с Паметника от където се разкриват уникални гледки, по път минахме и покрай Ръжишката пещера. За да бъде програмата наистина пълна, отидохме и до Лакатнишките вирове, където лятото е пълно с хора къпещи се в кристалните води на приказните вирове. Лакатник е едно прекрасно място, огромните отвесни скални масиви са идеални за катерене, има интересни пещери и вировете са черешката на тортата. На алпийска поляна всяка събота и неделя се събират весели компании, в които винаги можеш да намериш нови приятели. Определено си заслужава да посетите местността около с.Гара Лакатник.

Виличката ми

Тук реката излиза от Темната дупка

Каменна маса в пещерата

Жеково езеро, в цепката се е гмурнал водолаза Жеко и е изчезнал

Водопада с водопроводната тръба над него

На заслона на Алпийска поляна

Паметникът

Входа на Ръжишката пещера

Гледка от паметника

Вторият вир

Разходка в Странджа

Като студенти в ЛТУ (Лесотехнически университет) редовно ходехме на различни практики, целящи да опознаваме природата. Асистента ни по Ботаника Н.Дяков дори организираше допълнителни практики, на които студентите ходехме по собствено желание, за наша сметка (за което съм му искрено благодарен). Един път реши да ни заведе в Странджа, тъй като тя се характеризира с уникална флора и фауна за България, а и света. Маршрута ни беше от устието на р.Велека до с.Българи. Имахме късмет, да се уредим да навлезем няколко км навътре по реката с лодка. Късмет, защото беше април месец и туристическия сезон още не беше започнал. Един лодкар по някаква случайност беше на мястото от където принципно тръгват разходките и се нави да ни вкара на промоционална цена. Река Велека е изключително дива. За мен това е българската Амазонка. По пътя редовно срещахме редица представители на животинския свят. Стигнахме до место където реката се стеснява и е затлачена с клони. От там маршрута ни продължи пеша. Първата вечер отседнахме до един туристически заслон. Странджа планина определено е дива. Вечер гората оживява и се чуват най-различни звуци. Докато бях в палатката дори чух как през нощта някакво животно навести лагера ни. На другия ден стигнахме до с.Бродилово. Направихме кратка почивка и продължихме към с.Кости. Отново спахме на туристически заслон.След 3 дена приключения стигнахме до крайната ни точка - с.Българи. И трите села са на много красиви места с характерна архитектура. Хората са усмихнати и много гостоприемни. Жалкото е, че както навсякъде младите хора напускат да търсят препитание в големите градове. Горещо препоръчвам на всеки да посети Странджа. Това наистина е една приказна планина с уникални растителни видове и най-различни диви животни.

Приключението завърши с екзотичен стоп с Уазка